ЗАНÈМАМ СЕ, -аш се, несв.; занèма се, -еш се, мин. св. занèх се и заня̀х се, прич. мин. св. деят. занèл се и заня̀л се, прич. мин. страд. занèт и заня̀т, св., непрех. Остар. Книж. Обикн. със следв. изр. със съюз да. Заемам се; заимам се. Ние сме твърдо уверени, че ако нашите учени да би са заняле малко по-сериозно с тоя въпрос [броя на българите], то тие би достигнале до оная цифра, която е показана в гореказаното прошение. СбС, 41. Герман стори както децата, които ся решават само тогава, когато гледат, че никой вече не рачи да ся занеме с тях. М. Балабанов, ДБ (превод), 139.